stand up little girl ,broken heart can be that bad

[Katherine Hendrix]

Katherine Hendrix | age 22 | Zenith's citizens | fc Nina Dobrev

-Да не би да ми казваш, че тази кучка Хендрикс се измъкна? Вече е в Честър Мил така ли?! Искам да разберете как се е озовала там!
Усмивката на Катрин вече се беше появила на лицето, като потупваше с пръсти тялото си, опитвайки се да възприеме, че е минала през портала невредима. Щеше да си върне за мъките, които беше преживяла заради тази откачена старица, която си мислеше, че тук ще бъде в безопасност.

---
-Не съм го направила аз, по дяволите! Не знам, кой уби старият глупак! Моля ви извикайте Стивън, не съм виновна хора!!Не съм убила бащата на човека, когото обичам!
Чувствата в нея бушуваха ненормално бързо, предизвиквайки изблици на плач. Той не и вярваше. Човекът с когото беше толкова дълго време не й вярваше. Нима невръстна лигла, като нея можеше да убие човек?  Плачът й секна, Стивън влезе в тясната стаичка, а лицето й придоби по-спокоен вид, радостта започна да я обзема, щяха да я разкарат от тук. Вярваха й. Силният шамар огласи цялата стая. Хендрикс дори нямаше възможност да сложи ръката си машинално на удареното място.Проправи път на сълзите си и погледна към вратата, която се затвори. Беше сама, никой не й вярваше. Той не й вярваше. Беше я пречупил.Няколко месеца се разследваше убийството на Майкъл Никалъс. Катрин се беше затворила в себе си, не излизаше дори от стаята си. Родителите й, приятелите й всички  я гледаха с такава  омраза, че дори тя самата беше намразила себе си, за нещо което не беше направила. Стивън беше заминал с жената, която уби баща му. Тази кучка стоеше гордо до сина си в съда и сипеше обидите към нея. Катрин я искаше мъртва. Искаше да е с право обвинявана и сочена с пръст,че е убийца.Честър Мил. Това беше чула от разговора на родителите си.  Вече знаеше къде се намираше Сара и синът й, знаеше че има купол, който пречи на полицията да съобщи, че тя е убийцата и да я заловят.Точно преди седмица беше разгадано убийството на стареца. Най-накрая се беше разбрало, че толкова време всички обвиняваха човека, когото се е опитал да му помогне. Стивън, той не знаеше. Най-накрая Катрин Хендрикс отново беше гледана с мили очи, но вече нямаше и спомен от старото й аз.
---

-Здравей Стивън. Какво те води насам, хм?-продължаваше да върви по улицата с вдигната глава. Допирът му я накара да потръпне, от последния път в който я докосна тя беше намразила и изтрила спомените от всичко свързано с него, ненавиждаше го. Машинално отдръпна ръка назад.
-Как се озова тук, Катрин? Нали беше в Зенит, как намери начин да се вмъкнеш под купола? Моля те, кажи ми.
-Защо първо не започна с извинявай,а? Ще се срещаме из града и не забравяй да попиташ мамчето дали иска семейна вечеря. Ще бъда много доволна когато глупавата ти глава се пренасити с информация и ще съжалява за всичко сторено. Жалко, че не знаете новините отвъд тази дупка, нямаше да стоиш с онази жена дори в една стая.

[Julia Sh.]

Много хубава героиня. Добре дошла и приятно прекарване