For darkness restores what light cannot repair -nyk

by **Nyktos.** Wed Nov 05, 2014 7:19 pm

For darkness restores what light cannot repair -nyk Tumblr_ndgxwwwGLh1qbd749o2_250

Nyktos Dawn / 23 / Zenith's Citizen / FC: Daniel Sharman

*Present Day*

The road to Hell is paved with good intentions.
Младият мъж бавно крачеше, босите му крака издавайки леки звуци, стъпвайки по снега. Той ходеше бавно, равномерено, сякаш изобщо не беше въздействан от студа, а капките кръв върху всичката тази бяла повърхност изпъкваха дотолкова, че пред замъгления му поглед те дори изглеждаха като заскрежени или замразени веднага, щом докоснеха пухкавата повърхност на натрупалия сняг. Но колкото и красиво да беше това, колкото и странно, за него то не съществуваше; за него то нямаше никакво значение. Той крачеше, безразличен за всичко наоколо, без чувства и без душа, сякаш просто празна обвивка или ходещ труп... След всичко, случило се, Ник не можеше да повярва, че е все още жив. И вярвайте ми, за всеки с дупка от куршум в тялото не би било особено обичайно да се разхожда, сякаш е напълно здрав и не усеща никаква болка, никакво нищо.

For darkness restores what light cannot repair -nyk Tumblr_ndi0zktfo21qk8jpko6_r1_250

For darkness restores what light cannot repair -nyk Tumblr_ndi0zktfo21qk8jpko9_r1_250

*Two days ago*

Не можеше да повярва.
Днес беше деня. Днес всичко се променяше. Днес всичко започваше.
И тя най-сетне щеше да е негова.
Честно, беше си трудно за вярване, че сватбеният му ден най-сетне е настъпил, но ето, че Ник откри тази, с която искаше да прекара остатъка от живота си. И все пак...
Кой да предположи, че боклук като него най-накрая ще намери щастието си в лицето на един ангел в образа на жена? Беше ограбвал банки, беше наемник и крадец откакто се помнеше, а накрая най-сетне беше намерил щастие. При това с жена, която не заслужаваше, но която все пак беше склонна да е с него. Лудница.
Чувайки стъпки, Ник предположи, че това ще да е Бен, най-добрият му приятел и също така кум на сватбата му. Единственият човек, на когото Ник вярваше безрезервно, единственият човек, който беше видял потенциал в него в момент, в който всички останали го бяха отритнали...
-Е, Ник, приятелю, готов ли си?
-Честно? Никак.
Двамата се засмяха, след което Ник усети ръката на Бен върху рамото си, която едновременно го успокояваше и уверяваше, че всичко ще е наред. Какво ли не би сторил за най-добрия си приятел... Без него Ник със сигурност нямаше да е тук сега.
Закрачвайки към двойните врати на църквата, Ник остави Бен да крачи малко зад него, твърде нервен, а и ентусиазиран, че да заподозре нещо. Усещайки в следващия момент пареща болка твърде близо до сърцето си, сведе глава и едва тогава забеляза как бялата риза бавно, но сигурно се обагряше в червено. Дори не беше чул звука от куршума или мириса на дим след дърпането на спусъка.
В следващия миг вече беше на земята и разярено се обърна към приятеля си, задавайки скучен, предвидим и банален, но и належащ въпрос
-Защо?
-О, нищо лично, Ники. Всичко е заради парите, нали знаеш. Не го приемай навътре.
Примигвайки, Никтос го изгледа с омраза, дочувайки отчаяния писък на любимата си, под формата на неговото име, да идва някъде из от църквата. В следващия момент тя тичаше към него, лицето й разкривено от болка и ужас... И Бен просто престъпи тялото на Ник, проснато на земята и след като застреля баща й, който беше до нея, я завлече в странична стая на църквата...
Ник стисна очи. Не знаеше колко време беше минало, но се събуди на земята, кървящ и все още в състоянието, в което Бен го беше оставил. Успя да се довлачи до църквата, намирайки вътре насиленото и опетнено тяло на любимата си, покрито с кръв от множеството куршуми в тялото й.
Заля го неописуем гняв... И той се върна към стария си начин на живот, към предишното си безчувствено състояние, връщайки се обратно към старите привички и безчувствената форма на животно, а не човек или личност. Щеше да си отмъсти, каквото и да му костваше. Щеше да намери копелето и то да си плати за всичко...

For darkness restores what light cannot repair -nyk Tumblr_ndi0f0DTgi1tx5vduo2_250

For darkness restores what light cannot repair -nyk Tumblr_ndi0f0DTgi1tx5vduo1_250

*Present Day*

Ник крачеше безшумно по снега. Кървеше, но не му пукаше. Следваше следите на онзи кучи син, който презираше с всяка фибра в себе си. Следата го отведе до странен на вид купол под малко градче, който Ник не можеше да проумее как се е появил или защо е там... Но сведенията му показваха, че копеленцето е вътре в града под купола и Ник не се спря пред нищо, докато не откри начин да се вмъкне вътре, запътвайки се бавно, но сигурно и към Честърс Мил, и към отмъщението си... Така желаното възмездие, което най-сетне да получи. И колкото по-кърваво, толкова по-добре. Само да имаше късмета лицето на този нещастник да попадне пред очите му... Но надали щеше да е такъв късметлия. На първо число обаче трябваше да претърси града. Трябваше да се стегне - чакаше го много работа...