I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.

[yvonne;]

First topic message reminder :

Вие ли сте Ник? Аз... Исках да ви благодаря.

[yvonne;]

Може би, но поне ще си споделил с някого. Някой преди известно време ми каза, че проблемите се решават чрез споделяне.

[Nyktos.]

Да, и след всичките тези глупости, които току що ми пробута, все пак съм сигурен, че ако сменим темата на теб, ти надали би ми споделила.

Или греша?

[yvonne;]

Нека направим така.. Аз обещавам да ти разкажа онова, което те интересува, ако ти споделиш с мен.

[Nyktos.]

Хм.. Как беше, явно сме на принципа "покажи ми твоя и ще ти покажа моя", а?

[yvonne;]

Ще ми се довериш ли? Щеше се изненадаш колко добре бих могла да те разбера.

[Nyktos.]

Може би бих бил изненадан, да.

Но никой не е казал, че имам нужда или пък търся разбиране, Ивон.

[yvonne;]

Казах ти, че познавам този поглед. Погледът, че си изгубил някого и се чувстваш виновен заради това. Била съм там, знам какво е.

[Nyktos.]

Тогава защо трябва да го споменаваш, по дяволите?!

[yvonne;]

Защото искам да ти помогна. Мълчейки, не постигаш нищо.

[Nyktos.]

О, я стига. Спри да се опитваш да поправиш всички и всичко, за бога.

[yvonne;]

Предполагам честите срещи с психолози си казват думата - отказвам да помогна на себе си, но изпитвам неконтролируемо желание да помогна на други в същата позиция.

[Nyktos.]

Очевидно е така.

Но с мен няма нужда да го правиш, нито пък искам.

[yvonne;]

Просто исках да те видя да се усмихваш истински.

[Nyktos.]

Знаеш ли, втора като теб със сигурност няма.

Само че понякога си мисля, че може би трябва да се усмихваш повече.

И да понамалиш дозата сериозност.

[yvonne;]

Убедена съм, че това беше комплимент, но не съм сигурна, че разбирам в каква насока.


Пък и ти откъде знаеш, че не се усмихвам често? Не ме познаваш, а и определено съм по-позитивен човек от теб.

[Nyktos.]

Не съм убеден, но щом казваш ..

[yvonne;]

Говори с мен, страннико.. Не ме занимавай само с глупава размяна на думи.

[Nyktos.]

*шепне*

Нямам нужда от отдушник, скъпа. Не искам да се опитваш да ме поправиш като ме принудиш да споделя минали неща.

Това, от което по-скоро се нуждая, е да знам, че си до мен. Че ми пазиш гърба.

[yvonne;]

Щом това е желанието ти, ще го изпълня.


Въпреки че ти почти не ме познаваш, за да ми се довериш с нещо подобно.

[Nyktos.]

Това е така.

И след като го знаеш, се питам защо въпреки това настояваш да 'говоря с теб' ..

[yvonne;]

Май забравяш кой от нас двамата преди малко се държеше по-фамилиарно от другия.

[Nyktos.]

Май забравям, да.

Въпреки това обаче не те съветвам да ме предизвикваш.

[yvonne;]

Да те предизвикам? И как по-точно го правя? Към какво те предизвиквам?

[Nyktos.]

И аз не знам точно.

Но ти казвам да се усмихваш повече, за да те разведря, след което съм честен с теб .. И сякаш нищо не работи.

Ти си странна личност - казвали ли са ти?

[yvonne;]

Всъщност да, но в момента просто не разбирам логиката на действията ти. Ако си малко по-директен, може би няма да ни бъде толкова трудно да се разберем.

[Nyktos.]

Аз и без да съм директен не те разбирам, какво остава за когато съм ..

[yvonne;]

Опитай. Може и да те изненадам.

[Nyktos.]

Виж ти .. Това усмивка ли е от ваша страна, госпожице Ивон?

[yvonne;]

Не си особено наблюдателен, защото се усмихвам непрестанно през последните няколко минути и ти имаш известна заслуга.

[Nyktos.]

Така ли? И каква по-точно?

[yvonne;]

Просто знаех как да накараш някой да се усмихне, Ник.

[Nyktos.]

Е, не вярвах, че и при теб действа като при всички останали, но все пак..

Благодаря за комплимента.

[Sponsored content]