Like it or not, we were doomed from the start;;

[Roman;]

Nothing is forever

romas hansen • 24 • survivors

Събуди се.Така рязко,че за миг си помисли,че е забравил какво сънува.После всичко се върна.Обля го топла вълна.Изпути се.После всякаш усети ръката й на рамото си.Изправи се,започна да се разхожда из стаята.Бе нервен,този сън...щеше да го съсипе,рано или късно.Погледна часовника на стената...беше 5 часа вечерта.Облече се и излезе бързо.Извади кутията с цигари,но тя отново бе празна.Захвърли я настрани и мушна ръце в джобовете си.След около дестина минути вече си бе взел цигари и палеше доволно първата.Ако имаше как щеше да пали по пет на веднъж.
Седна на една пейка и се загледа напред...в нищото.Гласът й още ехтеше в главата му.Как,по дяволите, един сън може да бъде усетин така..истински?Нима полудяваше?Та той никога не бе ходил дори на психолог.Започна да пуши циагара след цигара,докато не остана само три в кутията.Бе мъртъв,никога нямаше да се измъкне от тук...какво му пукаше?
Сигурно бе минал поне час,защото нещото което успя да го спаси от пагубните му мисли бе познат мириз.Разтърси глава и премигна.Тя стоеше до него,толкова...себе си.Познаваше я,достатъчно за да почувтсва облекчение от присъствието й,въпреки че това значеше че и тя е мъртва.
Огледа я внимателно,усмихна се и протегна ръка към нея.Първо докосна къдриците й,после леко ги отметна за да види ясно лицето й.Да...все същата.Имаше нещо в това момиче,което винаги му носеше спокойствие.Може би факта,че знае кога точно да се появи и да го спаси от самия него.
Тишината продължи дълго.Но нямаше напрежение , само спокойствие.Извади си цигара и я запали.Дръпна,издиша и отново я погледна.
-Какво се случи?-нямаше нужда от други подробности.Познаваше баща й и знаеше,че той има вина за това,че тя е тук.Просто не бе в състояние да нарисува този сценарии,не и сега...след този скапан сън.
Отново се върна към него.
Последните му думи заехтяха в ума му.Разкъсваше се между желанието този сън да бе реалност и между това да го заличи завинаги от съзнанието си.Спомни си как веднъж тя го попита какво му е и той искаше да й каже,но бучката бе заседнала там.Сега отново я погледна и отново искаше да й каже,но не можеше.Не искаше никой друг да знае...Започваше да изпитва гняв,омраза.Бе търпелив,но търпението му скоро щеше да свърши и тогава какво?Нищо,едно голямо нищо.
На лицето му се изписа усмивка,от онези негови загадъчни усмивки.Вече се бях отказала да опитвам да ги разчета.Този път цигара не свършваше,не и като другите.Сега гореше нормално,а той можеше да й се наслади,всякаш му бе последната цигара...
Чу нещо в далечината и погледна в посока на звука.Когато се вгледа видя,как сестра му влиза в стаята.За първи път му се случи да сънува сън в съня...дъхът му секна.Погледна сестра си и потърка очи.
-Колко е часът?-попита с дрезгав глас показващ,че туко-що се е събудил.
-Пет вечерта.-когато сестра му произнесе думите си,главата му запулсира,а единственото което виждаше бе червено,буквално.

fc:tyler posey

[Melancholia.]

Извинявай за забавянето, добре дошъл.