Страхът е пътят към тъмната страна. Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание.

[Roman;]

Трешереше,всякаш му е студено,но не.Треперенето му бе породено от мрака,който го поглъщаше.За първи път си бе позволил гнева да го погълне и да го контролира.Имаше бели петна от случилото се.Беше тъмно,а той беше в някаква малка уличкя,по която дори и плъхове нямаше.Погледна ръцете си и въпреки че до него достигаше много малка част от светлината на уличните лампи,той видя кръвта.Погледна срещу себе си и видя безжизнено тяло.Приближи се и видя позната физиономия,въпреки че не бе останало много от нея,след жестокия побой,който Роман бе нанесъл.Потърси пулс,но студената кожа показваше,че отдавна липсва такъв.

Тик-так.

Минаващи коли.

Сърцебиене.

Заглъхнали уши.

Ръцете му започнаха да треперят много.Беше се оставил на гнева,породен от смъртта на Алена,да го завладее.Да погуби всичко чисто в него.Сега когато нея я нямаше,всякаш нищо не можеше да го предпази от самия него.Погледна часовника на ръката си и видя,че минава полунощ.Извади мобилния си и тъй като не можеше да говори,написа набързо СМС и зачака появата на приятеля си.Бяха заедно от малки и връзката помежду им напомняше братската любов и сила.

Затвори очи и опита да се съсредоточи в успокояването на сърцето и пулса си.Всичко за момент заглъхна,времето спря и той се озова на обичайната пейка.А пред него стоеше тя,с красивите си къдрици.Обичаше тази жена и сега осъзнаваше,че е готов да стигне до смъртта,за да отмъсти за нея.Въпреки че това отмъщения нямаше да я върне,той се чувстваше по-добре заради факта,че е отмъстена.Дълбоко в себе си се надяваше,че сънищата му водят към свят,в който той винаги ще може да я среща,да я усеща,да я докосва...Никога до сега не бе изпитвал такава липса,никога...

Отвори очи и всичко,което виждаше бе мрак.Почувства вина към сестра си,която не можеше да разбере,защото Роман,нямаше право да пренася бремето си върху нея.Тя бе последният човек,който трябваше да разбере.Изправи се с леко олюляване,но се подпря на стената и успя да запази равновесие.Приближи се до вече студения труп и го погледна от високо.Вече нямаше нужда да го рита,защото това беше безмислено.Присика му се да е още жив,защото все още имаше гняв,който да излее.

Някой постави ръка на рамото му и той се обърна,готов да нанесе удар.Човека срещу него го спря и на лицето му се изписваше притеснение.

-Извинявай.-гласът му звучеше толкова далечен и непознат.Това той ли беше?Майк стоеше срещу него и ясно му даде да се разбере,че е тук за да му помогне,все пак на него бе пратил СМС.Видя как отвори оста за да попита как и защо,но Роман поклати глава в отговор,че все още не може да даде точен отговор,все още бе твърде объркан и паникьосан.По ръцете му все още имаше кръв,но все се бе запечатала като хватка в тях.Засъхнала кръв,пропита с омразата му.Не знаеше какво ще прави,ако не беше Майкъл.Точно сега мозъкът му бе блокирал и определено си нямаше никаква идея какво да стори...