For blissful dreams nay then arise, revealing to my charmed sight what may not bless my waking eyes.

[Stephanie Caine]

Характер: Стефани притежава много странен и тайнствен характер. Като за начало нека кажем, че тя е много импулсивна. Първо върши нещата, а мисленето го оставя за след това и именно заради това тя често се намира забъркана в някаква драма. Въпреки това, Стефани не обича да завлича хората в проблемите си и винаги се опитва да ги реши сама. Стефи е мила по характер, но понякога когато е разстроена или раздразнена може да бъде като малко дете. В тези моменти тя е бясна на целия свят и мърмори постоянно. Тя лесно се ядосва, въпреки че често се опитва да прикрива яда си, но веднъж реши ли да не го прикрива по-добре стойте надалеч. Кейн би направила всичко за близките си и счита приятелите си за семейство, но много малко хора са заслужили нейното доверие. Друга лоша страна на характера и е – ината. Веднъж решила нещо, никой и нищо не може да я разубеди или спре. Много малко хора могат да изтърпят постоянните изменения в настроението и. За секунда тя може да се превърна от милата и добра Стефани в кошмар за човека, който е провокирал гнева и. Понякога е по-склонна да прощава, но веднъж направиш ли нещо, което според нея е непростимо веднага те изключва от обсега си и се превръщаш просто в непознат. Силно вярва в любовта и не би се предала лесно веднъж щом я срещне.


-----

- Тогава оставям това на теб, а аз ще се наема да приготвя Стефани за партито.
Борис погледна детето неразбиращо.
- Да я приготвиш ли?
- Не се ли сещаш? Ще я измия, ще й сплета косата. Предполагам, че не си се занимавал с това?
- Не съвсем.
- Тя е момиче, Борис. - нежно му се скара Кристин. - Би ли й казал какво възнамерявам да направя?
Той пристъпи към детето и обясни със знаци. Стефани се усмихна и се обърна към Кристин със светнало лице.
- Къде са нещата, които й купих?
- Ще ги донеса.
След малко той се върна с гребенчетата, огледалото и панделката.
Кристин поведе Стефани към стаята и. Помогна и да се облече рокля, после седна с нея на леглото и внимателно й сплете косата. Стефи стоеше напълно неподвижно, когато Кристин взе жълтата панделка, разряза я и завърза двете половинки на всяка плитка. В черните коси на детето те приличаха на жълти пеперуди върху въглища.
В легенчето за миене имаше кърпа и Кристин изтри остатъците от шоколадовата смес от лицето на Стефани, докато то светна. После извади малко несесерче с гримове от чантичката на кръста си и леко намаза устните на детето с искрящ блясък. Отвори шишенце парфюм и докосна вратлето на Стефани с него.
Накрая й подаде огледалото. Щом се видя, Стефани засия от радост. Докосна леко панделките и се усмихна на Кристин.
- Много си красива - каза й тя.
След това Кристин също среса косата си и се гримира, Стефани я гледаше с възхищение. Начерви плътните си устни с по-тъмен блясък, за да ги подчертае, после отвори пудриерата си и внимателно си сложи руж и спирала. Прибра гримовете в чантичката си и хвана Стефани за ръка.
- Да видим какво ще кажат момчетата сега.
Борис се втренчи в тях, щом влязоха в кухнята.
- Еха!
- Ами ние сме момичета. Трябва да се освежим - обяви Кристин. После добави радостно: - Стига си ме зяпал, виж Стефани!
- Прилича на момиче.
-Точно така - потвърди Кристин триумфално. - Какво става с тортата?
- Още се пече - отвърна Борис. Сигурно скоро ще е готова.
Кристин приготви глазурата и след петнайсет минути извадиха тортата от фурната. Беше леко килната на една страна и Кристин се засмя.
- Няма проблем - свикнали сме. Нали за това има глазура - успокои я Борис.
В този момент момчетата започнаха да пристигат и заеха местата си около масата. Всички гледаха Стефани, сякаш я виждат за първи път. За първи път някой се грижеше за нея и я накара да се чувства обичана. Не бше често срещано явление в живота на крехкото момиченце. Всички казваха "Изглежда като момиче.", защото за първи път някой се погрижи за външния и вид. Тя бе израстнала сред 12 момчета и в такава обстановка с липса на женско присъствие никой не и обръщаше специално внимание - като на момиче. Всичко се промени с появата на Кристин, но Стефани знаеше, че тя щеше да си тръгне скоро и за това цялата вечер не се отдели от нея. След като мина нейният ред да се опита да улучи пинятата тя се сгуши в Кристин. Томас уцели от второто замахване и бонбоните, с които пинятата беше пълна си прънаха навсякъде. Момчетата коленичиха на мига и започнаха да ги събират. Кристин остави Стефани на земята и й каза:
- Хайде, отивай. Стефани вземи си бонбони. - Дори я побутна леко напред, но тя се вкопчи в крака й. Кристин клекна да й помогне, но вече не бяха останали почти никакви бонбони. Тя вдигна очи към Борис и каза:
-Борис, тя остана без бонбони.
- Не се тревожи. Ще има и за нея.
Когато най-накрая всички бонбони бяха събрани, момчетата ги разделиха тринайсет купчини. Кристин ги гледаше с изумление.
- Дори не си им казал да ги поделят!
- Те по-скоро биха си отрязали едната ръка, отклкото да вземат нещо само за себе си.
- Има какво да научим от тях.
- Всеки ден се уча - каза Борис и се обърна към момчетата - Кой иска торта?
Момчетата закрещяха от радост и хукнаха обратно към столовата.
Стефани обаче не пускаше ръката на Кристин и тя я поведе натам. Когато влязоха, видяха, че момчетата вече са се настанили около масата. Томас седеше начело /момчето, което имаше рожден ден/. Борис драсна клеча кибрит и запали свещите върху тортата.
- Нека попеем. - каза Борис.
Децата запяха "Честит рожден ден" на Томас. Борис разряза тортата и започна да нарежда парчетата едно по едно в чиниите, които Кристин му подаваше.
След това той подари на Томас нов пуловер, кутия с водни боички и дебело блокче за рисуване. Томас беше във възторг от подаръците му и му благодари. Дойде ред на Кристин, която му даде камионче и всички момчета се втренчиха завистливо в него.
- Еха - възкликна Томас. - Страхотно! - Прегърна Кристин и каза: - Благодаря ви, госпожице Кристин.
- Няма защо.
Кристин погледна към Борис и видя, че в очите му блестят сълзи. Тя осъзна, че той обича момчето като син - той наистина го чувстваше като свой син.
Когато тортата беше изядена, всички момчета излязоха да играят, а Борис, Кристин и Стефани останаха в кухнята. Борис направи силен цейлонски чай, наля го в две чаши и ги донесе на поднос. Стефани седеше, облегнала буза на масата, а Кристин я галеше по гърба.
- Трябваше да те попитам дали харесваш такъв чай - каза Борис. - Мога да ти направя нещо друго, ако искаш.
- Не, няма проблем. Помага ми да свикна с височината.
- Още ли ти е некомфортно?
- Малко. По кое време си лягат момчетата?
- Обикновено около девет. Но днес им казах, че могат да останат до десет. Сигурно вече наближава това време.
Тя изпи чая си и попита:
- Искаш ли аз да ги заведа горе?
- Не. Трябва само да им кажа, че е време за лягане. Но съм сигурен, че Стефани няма да има нищо против да я сложиш да си легне.
- С удоволствие.
Слънцето беше залязло в двора на просторната сграда бе съвсем тъмно, светеше само един прожектор, който караше предметите да хвърлят дълги загадачни сенки. Борис извика момчетата, а Кристин хвана Стефани за ръка и я поведе към стаята й. Там детето свали роклята си, извади една огромна нощница, облече я и тръгна към леглото си. Кристин отметна чаршафа й и помогна да легне. Постоя до леглото, вгледана в лицето на малкото момиченце. Стефани също не отделяше очи от нея.
- Ще ми се да науча историята ти - каза Кристин и отметна кичурите от лицето й. После нежно докосна белега, който се намираше малко зад дясното и ухо. - Какво са ти сторили, мъничката ми?
Стефани протегна ръка и докосна устните й. Кристин се усмихна. Няведе се и я целуна по челото, после я зави до брадичката. Отиде до врата и изгаси лампата, но виждаше, че Стефани още я гледа.

----------
◆ Stephanie Caine || 25 || Believers || Peyton List
◆ Отраснала е в сиропиталище на име "Слънчогледът". Никой не знае каква е историята и.
◆ До късна тийнейджърска възраст я мислят за глухоняма.
◆ Има белег зад дясното ухо.
◆ Рожденият и ден е определен спрямо деня, в който се е появила в сиропиталището - 13.09
◆ Все още е доста затворена и рядко се доверява на хората.
◆ След като напуска сиропиталището едвам свързва двата края и и е много трудно да се справи. Често се забърква в проблеми и последната издънка я завежда до Честърс Мил, където остава заради Купола. Живее и работи в Sweetbriar Rose. Знае за Четирите ръце и силно вярва в "мисията" на Купола.

[Julia Sh.]

Добре дошла