И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета

[Juliet]

Снимка+лик:
Scarlett Johansson

Име:
Франческа Морсер
„Жулиета“

Години:
26

Група към,която принадлежи героят ви:
Survivors

Характер:
Това красиво момиче е колкото хубаво отвън, толкова и отвътре. Лъчезарна и мила, добра и общителна. Не съди никой, тъй като знае много добре, че понякога живота те кара да правиш лоши неща и за жалост го е научила по трудния начин. Това обаче съвсем не означава, че е наивна. Допуска нови хора до себе си, но една измяна е достатъчна, за да ги отблъсне завинаги.
Де да беше и така с мъжете. Тях също ги допускаше лесно, поне в началото, но колкото и гафове да правеха, беше трудно да им бие шута. И ето защо най-накрая реши да се отнася с всеки представител на силния пол строго професионално. Това обаче въобще не й попречи да се оплете не веднъж в клопките им.

История:
Не всяко хубаво нещо завършва така добре, както е започнало и онази вечер беше идеалният пример…
Франческа се намираше в едно близките малки градчета. По принцип не приемаше оферти извън града, в който живееше, освен ако заплащането не беше наистина добро, но ако знаеше, че тя щеше да заплати със свободата си, едва ли щеше да се съгласи. Но ето че беше тук, забавляваше се заедно с младоженеца и гостите на ергенското парти, когато всичко започна.
Първо спря тока. Нещо, което определено не фрапираше никой, дори не им пречеше да продължат с купона. След това дойде ред на мобилната връзка … за двадесет и първи век, това си беше катастрофа, но истинския ужас се появи, когато излязоха навън. За щастие, в центъра на града, все още не можеха да видят какво точно се случваше, но думите на уплашените хора по улиците бяха достатъчни, за да накарат всеки да потрепери. Не след дълго разказите се доказаха със смразяващи кръвта картини.
Но нека спрем до тук. Всички си спомняха колко трудни бяха първите двадесет и четири часа. Не, този кошмар не свърши толкова бързо, но поне по-голямата част от оцелелите хора успяха да се съвземат и да се стегнат. Правилата тук бяха различни. Това беше свят само за силните и ако нашето момиче искаше да оцелее в него, беше време да стане една то тях. Е, ако не друго, то поне имаше инстинкт за оцеляване и самата й професия беше доказателство, че беше готова на всичко, за да живее и то добре.
И ето как стигнахме до днес. Колкото и страшна да изглеждаше ситуацията за едно момиче, което не живееше тук и дори не познаваше никого, Франческа бе намерила начин не само да оцелее, ами и да се справи доста добре. Живееше в мола … това сигурно би прозвучало ужасно на всички, но след като целия град бе изпаднал в невероятна паника, почти никой не се сещаше за това място. Имаше само няколко съквартиранта, с които споделяха прекрасния магазин за мебели и меките му легла. Наслаждаваха се на хилядите дрехи, обувки и какви ли още не дамски глезотийки, а фитнеса предоставяше сравнително приятни бани, като пренебрегнем липсата на топла вода. Разбира се, не трябваше и да забравяме хранителния магазин в подземието, който за жалост ги излагаше на известна опасност. Запасите на града щяха да свършат и рано или късно общината щеше да дойде тук, но до тогава тя предпочиташе да живее на това място, отколкото в центровете за помощ на преминаващите, които бяха направили. В сравнение с тях, тя се намираше в замък.
Въпреки всичко, тя беше от онези хора, които мислеха за бъдещето си. Имаше някаква надежда, че рано или късно щеше да се измъкне от това място. Не я интересуваше защо всичко това се беше случило, просто искаше да свърши, а междувременно бизнеса трябваше да продължи. Не знаеше дали някой ден нямаше да се появят собствениците на сградата и да я изгонят, затова не беше зле да има някоя друга банкнота в джоба, а Джулиян /един от не чак толкова любимите й съквартиранти/ беше връзката й с обществото. Нямаше мобилни телефони или друг начин да се свържат с нея, а за да бъде всичко така примамливо, както красивото й лице, не беше добре да са наясно къде точно живееше. И ето защо се налагаше да се върнем към онези ужасни времена, когато едно хубаво момиче не можеше да изкара и цент без сводник. Е … винаги можеше да е и по-зле!

[Julia Sh.]

Добре дошла и приятно прекарване