been to hell and back i can show you vouchers

[Feliya.]

Появяването на един човек на земята може би е най-святото нещо, което някога може да се случи. Новият живот, новото начало. Децата са толкова беззащитни създания, толкова крехки и нежни. Но появата само на едно от тях, може да бъде причина за смърт на много, много хора.
Единственото дете на младото семейство било обгрижвано от любов във всяка една минута. Растяла волна и щастлива. За разлика от остатъка от живота си.  Фелия е на 9 години, когато се превръща в жертва в автомобилна катастрофа.Нейното тяло никога не е било намерено.Писъкът на малкото момиченце заглуши дори сблъсъкът на автомобила с дървото. Събуди се в някакво меко легло. Не, това определено не беше стаята й, защото пружините от дюшека толкова много бучеха, а сега имаше чувството, че се носи в облаците. Надигна се. Бученето в главата й беше огромно.
Преди 2 години.
-Лия!-писъкът на русолявата жена видимо на възраст се разнесе чак до таванската стая в която беше госпожицата. Отново щяха да я хокат за нещо сигурна беше. Въпреки, че имаше идилия в доведеното й семейството и видимо всички в града завиждаха на фамилията Джеймсън, момичето слизащо по огромното стълбище не мислеше така.
-Слушам.-досадата ясно си личеше, а и скръстените ръце пред гърдите допълваха измъчения досаден разговор. Преди да се усети неприятната топлина на бузата и я накара да се замисли какво по дяволите стана точно сега. Да мащехата й и беше ударила шамар и не беше първия през живота й.
-Ти си виновна за всичко! Момчетата ми не са ходили на училище днес, заради теб. За пореден път показа, че просто не си за това семейство.-топлината се разля и от другата й страна. Ето причината да се разкара от тук, от това семейство което не беше нейното.Из домовете за деца дори и беше по-добре от тук. Живееше вече 5 години с тези подобия на хора, които не забравяха всеки ден да и напомнят, че е осиновена и си няма никого. Изтича нагоре по стълбите, където бяха нейните доведени по-малки братя. С невероятна скорост прибираше нещата си в черен сак, докато сълзите се стичаха по лицето й. Целуна и двамата си братя по челото. Не каза нищо, просто излезе от стаята. Мина по огромния коридор, края на който се осветяваше от хола, където "родителите й" отново се караха. Тръгна в другата посока и излезе през задния вход на къщата.Прескочи оградата и побягна надолу по улицата, докато къщата не се скри от погледа й. Наоколо цареше пълен мрак. Не знаеше какво да прави, нито къде да отиде, но със сигурност не искаше да остане в дома си, където пак имаше караници, бой, сълзи... Беше се уморила от всичко това. Претърси джобовете си и намери с радост ключовете за колата й. Върна се до уличката пред тях и се качи в возилото. Караше доста бързо, като целта и беше да се махне от тази къща и когато най-накрая го направи отби от пътя и спря. И сега какво се предполагаше да направи? Чудеше се какви глупости прави в момента и колко по-лошо ще стане. Намираше се на няколко метра от някакъв бар.Слезе от колата като избърса сълзите си, които не бяха спрели до този момент. Влезе в бара и веднага се запъти към най-крайното място, така че да не привлича погледите чудещи се какво става...
- Ник, подай ми още една водка!-той й подаде чашата, а тя я бутна. Стъклените парченца се разпиляха по пода, като не пропуснаха да се забият и в ръката й.И ако се чудите кой е Ник, ами най-добрият и приятел. Привидно добро момче с сладка усмивка, който допълваха и две трапчинки. Висок и мускулест, да бяха малко повече от приятели.
- Не чаша, а бутилка!- започна да се смее. Прекаляваше с алкохола, наистина.
- Стига, Ли, нека си ходим... - той я умоляваше в продължение на час.
- Добре, добре.. Къде е колата? - стана от стола и тръгна към една маса, на която имаше момчета от училището й.
- Не е тук, ела навън - той я буташе напред, подпираше я да не падне, докато не излязоха.Тъкмо да скочи зад волана, когато тя го изблъска с всичка сила, седна на шофьорското място и запали колата.
- Какво правиш? Спри! - извика и се опита да й хване ръцете, и успя.
- Излизай от колата, ти не си ми приятел, мразиш ме както всеки в този град. - нареди тя и се отскубна от хватката му. Той не искаше да я нарани и не я стискаше, затова успя лесно да се освободи.
Тя натисна газта и потеглиха с бясна скорост. Докато се усетят, колата се завъртя, момичето изпищя и се чу сблъсъка.
Отвори очи.
Намираха се в Честър Мил. Огледа се какво става около нея докато не забеляза тялото на приятеля й, което не издаваше и звук. Писъците  й бяха чути. Наоколо имаше полиция, която помогна и на двамата да разберат какво се случва давайки и ясното обяснение къде  се намират и че не се знае колко дълго ще останат.

Feliya Tate | 20 | Survivors |Cailin Russo

[Melancholia.]

Welcomee